Манол Генов: Унизителното промотиране на Цачева изстреля високо кандидатурата на ген. Радев
Държавата избира президент, а не попечител на SOS селище
Нелепо промотираната кандидатурата на ПП ГЕРБ в президентската надпревара откровено унизи г-жа Цецка Цачева. Недопустимо късното представяне на кандидата на Бойко Борисов стресна и най- претръпналите непукисти. Трудно се намира аналог за това как едно партийно решение може да произведе толкова всенародно недоумение. Никой не заслужава на гърба му да се излее лавина от народно остроумие, каквото ГЕРБ причиниха върху образа на председателя на Народното събрание. Какво ни казва с това си решение управляващата партия, това е въпрос, на който обществото не спира да трупа отговори, а и нови въпроси върху тях.
С кандидатурата на ГЕРБ за президентския пост обществото ни преживя истинско дежа вю от преди 5 години. Премиерът отдавна е доказал, че има собствена интерпретация за конституционното разделение на властите. Само преди дни Борисов лежерно помоли да не го понижават, спрягайки го като номинация на ГЕРБ за кандидат-президент. След цяло едно лято мисловно танцуване, все пак е решил как на председателя на парламент по му отива да бъде „понижен” .. в кандидат за президент.
Унижението за г-жа Цачева не спря дотук. Напоително бе обяснено в ефир как е имало още кандидати, ама избрали най- правилният, щото другите били нужни другаде. Може ли един кмет или министър, пък били те и одобрявани от Бойко лично, да тежи повече като респект и експертиза от председателя на Народното събрание в парламентарна република? Ако и върху това ГЕРБ са умували 120 дни, значи унижението за г-жа Цачева е съзнателно допуснато. Иначе заиграването на премиера в пиеската „ Кога аз ще съм президент” не е от вчера. Чуйте тези думи и ще ви кажа защо. „Откакто съм в политиката, ме питате кога ще ставам президент. Критикувахте ни, че бавим кандидатурата си за предстоящите избори. Сега може да знаете предварително. Ако имаме кандидат за следващите президентски избори, това ще съм аз.” Това е цитат. И ако си мислите, че това е закана на премиера от тази неделя , 2 октомври 2016 г., много се лъжете. От точно 4 години по-рано са. Премиерът е цитиран медийно с тези думи на 4 октомври 2011 година.
Да имате дежа вю? Защото ако нямате, сте единствени. За втори път при номинирането на кандидата на ГЕРБ за президентството премиерът играе персонажа на карпатска мечка, ей така да забавлява публиката и да озонира въздуха със звъна на гласа си. За втори път при вече окончателна кандидатура той на всеослушание им каза, и на Плевнелиев, и на Цачева, да несе вземат на сериозно. Той им дава право само на един мандат, хич да си и не помислят за втори, щото той самият идва. И това, ако не е унижение, при това на конституционни права и власти, да кажат в ГЕРБ какво е.
Помните ли как преди 5 години премиерът си позволи да шляпне бащински по врата новоизбрания президент Плевнелиев? Сега реплика на такова шляпване иззвънтя с представянето на настоящия кандидат за президент на ГЕРБ Цецка Цачева. Много бащи имала нацията, крайно време било да има и майка. Ей така, шляпвайки небрежно по кандидатурата на ГЕРБ, Борисов дори не усети колко нелепо двусмислено и дори сексистко прозвуча изцепката му. Г-н премиерът и партиен лидер очевидно е объркал повода, а и дори непретенциозната аудитория на ГЕРБ не заслужава да й се говори като на осмомартенски банкет. А може би Борисов е решил, че измъчената от управлението му страна е SOS селище, на което му търсим формална майка?
А помните ли дълбинния наратив на премиера, когато се впусна да се възмущава от комунистическото минало? Помните ли пренебрежението му към някогашните членове на БКП и вечното му заклинание как онези същите трябвало да се извинят, дето преди 10 ноември били партийно облажени, докато той така и така филиите с мас и пр.? Онези трябвало да МУ се извинят и пр. И защо тогава пропусна да предупреди кандидата си за президент, че и шефа на предизборния щаб на ГЕРБ, Цветан Цветанов, да внимават с индулгенциите, които ръсят щедро върху биографията на г-жа Цачева? Вече като кандидат за президент, тя просто била априори извинена за битието си в БКП преди 10 ноември. Защото към 1989 година почти всички в една зряла възраст били членове на БКП и това било закономерно. И как това било едва ли не шанс да учиш и да се развиваш. Господата Борисов, Цветанов и ко можеха все някак си да пресметнат, че към въпросната 1989 година г-жа Цачева е била на зрялата възраст от … едва 31 години. И ако са убедени, че партийното членство на такива „зрели” години е било единствена възможност да се стигне до университетите, значи съзнателно обиждат стотици хиляди българи, влезли по редовен път в университетите и дръзнали след това да се доказват професионално до 1989 година.
Ако г-жа Цачева е еманацията на кариерната банка на ГЕРБ за президентската кандидатура на управляващата партия, значи левицата е принудена да преглътне още една истина за ГЕРБ. И това е, че ние в БСП далеч не сме единствени наследници на БКП. Лъсна истината как биографично и кариерно не само най-голямата лява, но и най- голямата дясна партия, ползва кадри на БКП. Щом онази партия- държава е успяла да отгледа и мотивира хора, които в зрялата си възраст ще бъдат най-доброто в най-голямата дясна партия днес, значи трябва да си делим наследството. Може да е нелепо или скандално, но и това е част от внушенията с номинацията на ГЕРБ за президентството.
Кандидатурата на ГЕРБ за държавен глава провокира реакции в обществото, които Борисов едва ли е прогнозирал. Освен ако толкова му е пукало за тях. Или пък умишлено е целял нещо трето.
И все пак, общественият шок от номинацията на ГЕРБ за президентския пост скоро ще претръпне. Надеждата е час по-скоро трезво мислещите избиратели да видят какво стои в насрещната теглилка на кантара, наречен кандидат-президентска битка. Водевилът с „майката на нацията” показа къде във висините е кандидатурата на ген. Румен Радев. Безупречната му кариерна биография не е имала нито време за компромиси, нито причини за извинения. Образовал се, израствал, доказвал се, усъвършенствал се, научил се да отстоява земя и небе в буквалния смисъл.
Ген. Румен Радев един български летец- патриот, стигнал висини в кариерата си, той козирува единствено заради пагона и закона, а не от респект към този или онзи политик/ както му се привижда на премиера/. Личности и кариери като Румен Радев нямат нужда от партийна протекция и извинения за нея 27 години по-късно. Затова и не му се налага да се обяснява. Да, Радев няма партийно кадрово израстване, каквото има кандидатът на ГЕРБ, при това в повече от една партия. Неговата кандидатура е респект и за самата БСП, кой може да го отрече?
Само комплексарски партии могат да обслужват рефлекса „ Нямаха ли си свой, та избраха безпартиен”. Защото българското общество, избирателят на страната ни през 2016 година, не е фен клуб на тоя и оня отбор. Изборите за държавен глава не са мачле, нито сантиментален клип за деца, търсещи изгубената си майка. Обществото иска да види на терен лица, на които да повярват, че знаят как се стига на върха и какво отстояваш там. Защото избираме държавен глава и главнокомандващ, а не майка-закрилница от героичен епос. Образът на Румен Радев е най-доброто попадение за държавата в момент, когато сигурността на всички и на всяка страна са уязвими по всевъзможни причини. Това го разбира дори и премиерът Борисов. Точно и затова е смелчага в новия си бас: как ще подаде оставка, ако на първия тур на изборите ГЕРБ не спечели. Президент на страната избираме, г-н премиер, не се радвайте и не заплашвайте с резултата от полувремето.
